Топли ли бяха ръцете ми,
когато бях малка наивница,
когато невинните трепети
ме правеха сляпа нещастница?
Шоуто свърши, седнете по масите!
Циркът бе много, а вие осмивахте...
Умело събирахте пачки от касите,
а после със вино успеха поливахте!
Вземайте... колкото искате стока!
Аз искам да върна сърцето си...
До гуша потънах във вашата клопка,
закърпила болката с бръчки в лицето си!
Блясък ли искате, голи скъперници?
Златото пазите в користни джобове,
хората хвърляте в мърляви плевници,
а после с очи във тавана копирате снобове.
Взехте ли всичко? После се махайте!
Искам да дишам, на дъното... тука!
Поредната маска на себе си слагайте,
аз не съм старата порцеланова кукла!
© Симона Гълъбова Всички права запазени