Не вярвам да съм бил на Този свят?
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас!
То, как да не разбирам - по природа,
все, Вие сте безгрешните. Знам - аз,
дори не бях опитвал – да ги тровя,
детинските, най - страдащи Мечти
и чувствата... И вяра, че ще могат!
Надеждата, че щом вина простиш,
душата, пак намира път - към Бога! ...