Какво е животът, неспирно се чудя –
дали е със смисъл и има ли ритъм?
И тихо се вайкам, отчаяно питам –
дали е реален, дали е заблуда?
Отказвам! Да мисля – не искам, не мога;
блокира – безпътна – главата ми, луда.
Решение няма, а само тревога…
Обаче в тревогата отговор няма!...
Минават безсмислени нощите, дните;
умират, възкръсват наново мечтите…
Но истина няма, а само измама!...