Питър Пан

(Момчето, което не искаше да порасне, ли бях!?...)

Макар налудно да се пада,

(ти боже ли посочи с пръст?),

но на Бермуда минах Ада

и оцелях... Ей честен кръст!...

* * *

... По заник Бурята подхвана

да блъска със стихийна мощ,

с мъгла забули Океана

и цялата свистяща площ...

Нощта отмъкна хоризонта,

а перспективата пред нас --

остана с вярата самотна

във корабният ни компас...

... и във последната надежда,

че корабът ще издържи,

но и легендите изглежда

(макар красиви!) са лъжи,

защото бяхме по средата

на Дяволският хоровод

и на Стихията в играта

не виждахме полезен ход...

И се надявахме Съдбата

да ни спаси във този щорм,

но тя подхвърли ни шегата:

– да свършим корабния ром...

* * *

... А след това не помня вече

какво се случваше, освен,

че чувах нейде отдалече

как някой викаше към мен...

Забравил бях, че сме в Бермуда

с необяснимите неща --

и може тук Йисус, и Юда

да срещнеш с Дяволи в нощта...

Навярно щото с рома (видно!)

сме прекалили там – към мен

вървяха Дяволи предимно

и всеки с образ удвоен...

Във тази Дяволска кохорта

вървеше и Една жена,

тя хубавица бе безспорна --

в йерархията им с: Цена...

... И в махмурлука ми камбана

забѝ във Бурята за миг:

снишѝ се леко Океана,

но все тъй мощен и велик!...

... Жената в Дяволската свита

обзет от ужас разпознах –

в една вълшебно нощ попита

ме тя, далѝ не правим грях...

... А после пък изчезна някак

във утринта като звезда –

страстта ни беше вопъл кратък...

... А аз пораснах за беда...

.................................................

Че: Първата любов била е

в години после осъзнах

и търсих я от Край до края –

за да повторим Оня грях!...

... Макар пиян разбрах тогава –

за да опази Любовта:

–Душата беше си продала

на Дяволите тя в нощта...

Някога в Бермудския триъгълник.