ПИЯ ДО ДЪНО
Пия до дъно
за теб, за нас,
за всичко минало.
За обичта, която изгубихме,
за дланите, които вплетени
бяха ден подир ден...
Пия за тебе, мъко моя!
Не безизразни са очите ми,
а пълни с вина, с тъга,
със спомени вече отминали...
Пия отново и пак..
няма да спра,
докато не замрат в мене
болката и страданието ми...
И тази вечер сама
пресушавам бутилка, две...
Но какво от това -
нима любовта ми се връща и нима
разкрасява света.
© Катя Михайлова Всички права запазени