Пияна съм, несвързано говоря
и някак все си губя мисълта...
Очакваш да съм мила, не да споря.
Не се сърди, във виното търси вина!
Очакваш да ти кажа, че без теб не мога.
Така е - сърцето ми предателски шепти.
И не със тебе, с разума си споря -
заяжда се. Не знаел как да те оневини.
Насреща му въстават еретични мисли,
че тръгнеш ли, угасвам без следа.
Признание за любовта не искам,
достатъчно е да ме хванеш за ръка,
за да забравя как боли, когато
играеш Дон Жуан със другата жена.
Животът сигурно е истински театър.
Но аз ще изтрезнея. И пак ще съм добра.
© Таня Донова Всички права запазени