s7r (Валери Шуманов)
256 444
24.02.2008 г., 8:03 ч.

Плацебо 

  Поезия
812 0 12
Боли ме, боли ме, боли ме!
Там, надълбоко в сърцето!
А ти си забравила моето име
и не помниш даже лицето ми.
Че любовта, кога е незрима,
спира да топли душите ни.
И с теб е така - щом ме няма,
не искаш да видиш очите ми.
Не искаш да видиш и пръстите,
които тъй нежно докосваха.
А страх ме е - в тъмното кръстя се
и се моля за теб - омагьосан съм -
със страшна и силна магия!
И зад стотици врати е заключена
вярата. И сякаш в килия
доживот да живея научен съм!
А любов в мен извира, залива!
Като вулкан един зъл, демоничен!
Изригне ли той, пак се скрива,
като през зимата мъничко птиче,
което от снега се страхува.
Попарваш ме като кокиче,
което за пролет бленува
и слънцето нежно обича!
Попарваш ме! Толкова ледено
като безмилостен вечерен вятър.
И вълните се издигат на гребени
и цветето мое подмятат...
И то ще умре! Аз не зная -
дали след него пролет ще дойде?
Но с очи устремени в безкрая
аз не ще спра да ходя, да ходя!
И стигат ми двечки ръцете,
и ми стига, че чувствам краката си -
да усещам как бие сърцето ми;
да усещам как тупка земята!
И това е, това е достатъчно!
Светът да живее сред мене -
да ме тормози със мъки загадъчни,
да ме кара да пъшкам и стена,
че тогава, тогава живея!
И често си спомням за тебе.
И през болка, през сълзи аз пея,
задето не откривам плацебо...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Завладяващ стих!!!
    Аплодисменти!
  • !!!!!!
    Прелестен стих!За пореден път ми хареса написаното от теб!Поздрав!
  • Стихът много ми хареса,Валери,но съм съгласна и със Смешко...think about it...Поздрави..
  • "...като през зимата мъничко птиче ,което от снега, се срахува"-този стих извика у мен асоциация към акварел на К. Щъркелов-парче земя с девствен сняг и замръзнало птиче.Още виждам отворената му човчица .Вярвам ,че винаги има един лъч надежда...
  • И моето сърце ускори ритъм, след прочита на това Откровение!

    Превъзходно!
  • да усещам как бие сърцето ми;
    да усещам как тупка земята!
    !!!
    Това е самият живот!
  • Признала съм те за Поет!
    Силен и разстърсващ стих!
    Браво!
  • Майсторството се крие в това... дори и да се напише дълъг стих, в него да няма излишни думи, да няма голословия и всяка една дума да докосва, и не само, ами да докосва....особенно! Браво Валка - майстор си!!!
    Кефя ти се, страшно!
  • Тъжно и много хубаво!Стихът се лее мелодично
    ...като песен изпята през болка, през сълзи...
    с обич, Валери.
  • Поздравления и от мен...
  • Харесвам стила ти,харесвам този твой завладяващ изказ!Докосваш и вълнуваш!Усмивката ми е за теб!
  • Макар че ме заболя, докато четох, страшно много ми хареса стиха ти, Валери! Мелодичен е и силно въздействащ! На места - задъхан, а на други - се лее като нежна симфония... Боли от любов! Толкова е осезателен стихът ти! Имаш талант! Поздравления!!!
Предложения
: ??:??