Плачи ти, сърце, от мъка обвито,
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш
на учтивост, любов, уважение,
но знай, сърце, че да ги получиш,
то трябва първо доза унижение.
Плачи сега, че утре няма да можеш -
не ще има време за сълзи.
Плачи, пък утре геройски подхождай
към всяка от твойте беди.
И всеки следващ удар на съдбата
понасяй с гордост, пък нека урок да ти бъде.
Плачи, сърце, но не пред тълпата,
наум повтаряй -
Герой бе и винаги такъв ще бъде!
© Даниела Всички права запазени