Плачи сърце. Ти толкоз пъти неразбирано.
Плачи със мен. Ти толкоз пъти си предавано.
От гордост ли си винаги мълчало?
Отровно вино дай ми мъката да скрия.
Какво от туй, че другите ме съдят?
Наливай ти догоре чашата без дъно.
Такава болка сигурно сме двамата заслужили.
От думите човешки до кръв да си разбивано...
© Сиана Петкова Всички права запазени