Плахо дете, от студ ти трепериш,
гледаш света през замръзнало езеро
и говориш със вцепенените сенки,
не усещаш, че край тебе е пролетно и весело.

Плахо дете, от студ ти трепериш,
сякаш сенките призрачни са на смразени мечти,
сякаш утеха няма да намериш,
и вихърът снежен неспирно край теб се върти.

Нещо те е стреснало днес или вчера,
някой крадец е откраднал твоя плам жив
и като ледена статуя седиш начумерено,
но под дебелия лед сърцето ти бие.

Какво те изплаши, че за теб е все зима?
Пролет е вече прекрасна, виж, отвори си очите.
Виж я, преди да е късно, тя е неземно красива,
виж я, по-бързо, защото скоро ще си отиде.