Пламък

10.02.2010 г., 23:15 ч.

Поезия » Друга

672 0 0

Пламък

Тиха топлина,

гореща истина...

В един миг е тук,

а в друг е някъде там.

Ту слънчево изгарящ, нежен...

... ту... синкаво разгневен и леден!

Сякаш говори той на нас

с някакъв нестихващ глас.

Топлина, горещина и жар,

като изникнал спомен стар.

Финес и лекота,

описващ невинна женска красота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.