ПЛАМЪК ВЪВ ДЪЖДА
На улицата ми вали отново дъжд пороен и прекрасен,
и с леки капки той отмива спомена за теб, тъй ясен.
След всеки дъжд той става все по-бистър и красив,
а в нощта до мен промъква се, като пламъче игрив.
И само този пламък е способен мен да изгори
и сивия дъждец със лекота да изпари.
Останал светъл и искрящ след дъждове поройни,
със нежност стопля той сърцето, за ударите нови и безбройни.
И ето, виждам, че дъждът отново сив навън тъй кротичко вали,
но споменът за тебе като пламък във дъжда,
самотен продължава със усмивка да гори.
© Андриан Георгиев Всички права запазени