divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
29.04.2008 г., 7:47 ч.

Планинска балада 

  Поезия » Друга
760 0 11
Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят.
Пасат козички и косят сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!

Децата им живеят във града -
при телевизора и топлата вода.
Но някой трябва да коси сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!

Из тяхната безкрайно чиста и свята планина
звънят звънчета и цъфтят цветя.
И бури ги застигат, щом навъси Бог чело.
Дано смили се Бог над тях. Дано!

А щом наметне баба Зима бяла пелена
и плахо слънце се търкулне по снега,
от плевнята се носи мирис на сено.
Дано смили се Бог над нас. Дано!

Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят,
чиято философия се свежда до едно:
"Дано смилиш се, Господи. Дано!"

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??