Душата ми мирише на море.
И се потапям и политам в него.
И тихо пада синьото небе.
Измих косите и сърцето си
В перлените, хипнотичните води,
Видях русалки до лицето си
И пламенно се преродих.
И всички кораби се рееха,
Чакащи луната безкористно
да се напълни
и да им даде разрешение
да акостират в моето пристанище.
© Валерия Димова Всички права запазени