ЕваН (Ева Георгиева)
14 23
17.06.2008 г., 11:55 ч.

Плюшената играчка 

  Поезия » Друга
824 0 7
 

ПЛЮШЕНАТА ИГРАЧКА

                                                            На мама

              

                   По своя път вървим и отминаваме,

                   като че от времето докоснати едва

                   и в залисията си често тъй забравяме

                   голямото във малките неща.

 

                       

                   А колко малко нужно е понякога

                   да се завърнеш в изгрева на детската зора -

                   играчка стара, от килера в миг изпаднала,

                   разтърсва те, надига в теб вълна...

 

 

                   В момента следващ - утрин, зазоряване,

                   пробуждащо се изпод куп лета -

                   тридесетина близо, чак не е за вярване

                   животът как със тях ме изигра.

 

                       

                   Дете, заспало в свойта бяла приказка,

                   рисува със усмивки чудеса;

                   това съм аз - не сън,  картината е истинска -

                   и мама кротичко ме гали със коса.

 

 

                   Пробуждам се в блаженство със прозявка,

                   защото мойто слънце - мама е над мен,

                   подава ми кутренце - плюшена играчка:

                   "Миличка, честит ти ден рожден!"...

 

 

                   А днес в килера - Томи, мойто малко кученце,

                   в праха на времето забравен свит стои,

                   притискам го и коленича: "Майчице..."

                   и двамата потъваме в сълзи...

 

 

                                                        Русе, 15 юни 2008 г.

© Ева Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??