24.06.2010 г., 14:27 ч.

По Дебелянов 

  Поезия » Друга
910 0 0

Аз исках да си спомням все така,

но ние, неизлизали от себе си

(защото грозни ще са раните

по кожата

на затвърдените представи)

 

на хълма 

с тръпнещите дървеса

стоим

 

при спомена

 

и няма нищо свято

просто

градът тече

и никога

не ще сме в

в него пак.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??