Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите,
напомнят ми за минал мой живот
и сякаш пак завръщат се мечтите
от времето преди да стана роб.
Тук всеки ъгъл носи хубав спомен,
а мирисът напомня за дома;
как мило ми е, пак съм волен,
тъй както бях преди да се родя.
Изгубен бях, но тук ще се намеря
във спомена какъвто бе преди
и пак в ръцете с радост ще приема
ключа със вяра в по-добрите дни.
© Веселин Веселинов Всички права запазени