27.08.2011 г., 9:44 ч.

По Хемингуей 

  Поезия » Друга
577 0 2

 

На малка "Маргарита" под асмата
умислена поседнах - вечер лятна
разплиташе косите си тъдява
сред аромат на риган и тинтява.

Внезапен гръм небето разяри,
и рукна дъжд, и текнаха води,
и скрих се с малка "Маргарита"
под навес - на верандата покрита.

Какъв разкош - зовяха сетивата
отново да отида под асмата,
но капките над стряхата извита
чувах, на сухо - с малка "Маргарита".

 

29.05.2011

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От близо 150 посещения, сигурно 20 са мои! Все повече ми харесва.
  • Веднага станах и си забърках една малка...малко по-голяма "Маргарита". Благодаря за стиховете!
Предложения
: ??:??