По житейските чукари

6.02.2016 г., 20:45 ч.

Поезия » Друга

253 0 1

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви - нощите ми,

оставят ми думи раними.

Косите се сплитат във кичури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.