Кой е правият път, аз не зная.
И кои ли по него вървят?
Той навярно отвежда до Рая,
затова прекосява света.
Може би той е гладък, без рискове
и гарант му е пътният знак.
Но повярвай, не мога, не искам
да вървя с мнозинството във крак.
За добро или зло, съм създадена
все да пъпля по кози пътеки -
криволичещи. С рани от падане
да напредвам и стигам далеко.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Браво за огъня и жаравата в стиха ти- пламти!