По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша,
почти не дишам аз додето пиша.
По миглите ми споменът за дъжд,
сред сушави години ражда бури.
Отнесе сто мостове изведнъж
и здравия ми разум прекатури.
Небета седем за секунда килна,
не ща да съм разумна, нито силна. ...