По „Милост искам, а не милостиня“ от Андромаха (Белла)  

"Защото милост искам, а не жертва"

Осия 6:6

Неблагодарна съм. Така е.
Но, Господи,
душата ми не е паница до просяшка тояга,
душата ми... душата ми е птица
небесната ти длан ù се полага.
Затуй земята ми е тясна,
a хоризонтите - затвори.
Aз искам в светлината ясна
натрупаният мрак да се разтвори
и птиците да полетят на воля...
където
за нищо няма да Те моля.

Дишаме в избрана от другиго килия,

битието си приемайки за идеално

и търсим отговорите в книги

под люляк бял в места сакрални.

Мечтаем за живот сред лилии

във води спокойни и далеч от бури.

Животът пасторален е утеха,

ако за прехраната се грижат други. 

Търсим във всичко за себе си сметка

и не знаем за добро ли е или за зло.

Протегнати ръце приемаме за рулетка ...

към нас която гледа през револверното око...  

Харесва ни да сме с двойна душа,

но забравяме истината проста –

в живота всичко има своя цена

и любовта дори не ще дойде на гости...