Мама често ме приспиваше със приказки,
изкривени... от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари
до момента, в който свикнах да ги мразя).
До момента, в който всичко в мен порасна
и превърна се в обект на отрицание.
А прегръдката ти, мамо, стана тясна
и не водеше към себеопознаване.
Тогава думите ги нямаше - но днес
са причина, мамо, с теб да сме си чужди.
(Ако някога превърна се в човек,
обещавам да се върна в твойте мисли). ...