По „Неотразимите“

от Саломе

От люспите си озарени,

неотразими риби неми

бълбукат в стъклени блата...

От сънищата си пленени,

те вярват искрено в лъжа.

И всяка истина ги плаши,

презират чистата вода...

че падне ли калта им значи,

ще лъсне грозна нищета

на безгръбначните влечуги,

копнеещи да са с крила...

Сънуват рибите в заблуди

неотразяващия си живот,

в съня на мъртвите дълбоко...

без изход. Има само вход. 

18.9.2017

Зазидаха в аквариум златна рибка

за да не вижда волните птици

и тя започна за божествен дар

да приема подхвърлени трошици.

Заплува във водата на воля

и заприема себе си за величие,

пред истината да върти с опашка

смяташе за благоприличие.

Не разбра, че съществува в живота

щастие от някому извършено добро.

Че е безгрешна вярваше с охота,

ако друг е прав – приемаше за зло.