19.12.2014 г., 11:13 ч.

По нестинарски 

  Поезия » Друга
489 0 5

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо, 
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки 
танцуват, прославят мига
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уау! Таня, отлично стихотворение!
  • Благодаря ви, Младен, Ангел и Стойна!
    За мен е удоволствие да ви виждам тук!
  • "Обяздила всички стихии,
    нарамила кръста студен,
    препускам през ада убиец
    залостила вси страхове."
    Прекрасно стихотворение написано ителигентно, вълнуващо и
    високо интелектуално.Вълнуващо и дълбоко докосващо.
    Поздрав за него и авторката му!Весели празници!
  • Божествен стих!Пропит с живот отдаден на борбата ! Да бъде лошото в калта!А ТОПЛАТА ЖАРАВА ВЪВ СЪРЦАТА!ТАНИЧКА !!!
  • "Нестинарски жаравата сричам
    поела икона в ръце.
    В небето олтарно се вричам
    изтрила сълзи врагове...
    Заплаква обредният ден.
    Нозете по въглени жежки
    танцуват, прославят мига
    във който животът човешки
    триумф е в двубой със смъртта."

    Силно импониращо поетично ОКО на великолепен текст - изведен и защитен отлично!

    Поздравление, Таня!
Предложения
: ??:??