18.11.2018 г., 23:06 ч.

По някаква си питомна традиция 

  Поезия » Философска
947 10 11
Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е
надбягването с Божиите планове.
Единствен изход в нашето съвремие
е сам да изградиш капана си.
И ако там откриеш светлина,
навярно е посока за оттатък.
Дори багаж не трябва за това,
нито билетът да е подпечатан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??