Довереница (Дочка Василева)
485 17588
18.11.2018 г., 23:06 ч.

По някаква си питомна традиция 

  Поезия » Философска
884 10 11

Въпросите невидимо валят,

щом нощите не искат да заспиват.

И костите човъркащо болят,

напомняйки ми, че съм още жива.

 

Напомняйки ми, че до време е

надбягването с Божиите планове.

Единствен изход в нашето съвремие

е сам да изградиш капана си.

 

И ако там откриеш светлина,

навярно е посока за оттатък.

Дори багаж не трябва за това,

нито билетът да е подпечатан.

 

Дали ще ми хареса оня свят?

Мен оня свят дали ще ме хареса?

Или и там настъпил е обрат

и вече интересът клати феса.

 

Че всичките познати светове,

по някаква си питомна традиция,

щом дивото започне да зове

в основите си закопават взривове…

 

И краят е учудващо познат…

Началото се ражда подир взрива.

Въпросите невидимо валят,

а нощите не искат да заспиват…

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплаузи и от мен, Доче! Обичам стойностната ти поезия! Прегръщам те, миличка!
  • "Единствен изход в нашето съвремие
    е сам да изградиш капана си."
    Държи, на думи и дела,
    захвата на човешката ми клетва.
    Понякога проклинам младостта -
    за вдигнатата нависоко летва.
    Как, с болката във всяка кост,
    да я прескоча, без да я съборя.
    ...
    Поздравления, Доче...!*
  • Благодаря ви момичета и момчета! Бъдете здрави!
  • Екзистенциални въпроси, които би следвало да ни изправят пред бездната на неизвестното...
    Основно философско мислене: един поетичен етюд за смъртта, който преосмисля живота!
    Поздравления, Дочка!
  • Страхотен стих,Доче,изплетен с мъдрости! Харесвам такива, на които не липсва ни ритъм,ни рима за сметка на съдържанието!А за отвъд....толкова ти е рано да говориш!Да му мислим ние...За щастие има кой да мисли и Той е справедлив!
  • Не бързай, "за отатък" забрави,
    че няма знаеш после път обратно
    ако и в рая пускат за пари,
    то в ада ще ни пуснат и безплатно.
  • Мъдрост, поднесена с талант! Докосваш, Доче!
  • "Напомняйки ми, че до време е
    надбягването с Божиите планове.
    Единствен изход в нашето съвремие
    е сам да изградиш капана си."
    Уникална си и мъдра, и прозрително светла!
  • Винаги ще си задаваме тези въпроси но сме обречени да не научаваме
    техните отговори а вечно да ги търсим.Защо не и с поезията.
    Харесах.Поздрав!
  • Идва момент, когато всичко губи смисъл и се оказва, че дори и Смисълът е безсмислен. Не зная възможно ли е сами да изградим капана си, защото той е толкова съвършенно изграден и заложен Отгоре, че се прелъстяваме от мисълта да си припишем заслугата за това на нас самите. Резултат е един:

    "Въпросите невидимо валят, а нощите не искат да заспиват…"

    Отличен финал за Поднебесната. Аплаузи, Доче!
  • Ох, трудни въпроси се въртят в безсънните ти нощи, но пък поне раждаш красиви стихове!
Предложения
: ??:??