По перваза на жадуваното щастие
стича се илюзия дъждовна...
Пак отваря непрочетените страници
вятърът бездомен. Лист се рони...
Сякаш в друго измерение - въпросите
крият отговорите резливи.
Зъби стиснала докрай, надежда моли се...
И за кой ли път ме прави жива.
© Вилдан Сефер Всички права запазени