"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.
Идва кротко, без бури, без гняв,
нито топъл и нито студен.
Дъжд безмълвен, безцветен, без нрав,
който много прилича на мен."
Аз от малък обичам дъжда,
макар много от нас да го мразят.
Понякога ни гълчи,
понякога гали
и пречиства душите ни даже.
Пръстта капките срамежливо поят
и семената водят към живот.
След него птиците песни роят
и веселят човешкия род.
Затова обичам и живота
без да се боя от смъртта.
Зная, че е странно за хората,
но не ми е интересно това...
© Вили Тодоров Всички права запазени