Роби (Роберт)
511 3486
24.08.2019 г., 8:04 ч.  

По-простичко не може да се каже 

  Поезия » Друга
1093 4 16

" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
            Рачко Пръдлето , "Под игото".

"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?"
Едва ли друг съвет от тоз по-неразумен
съм получавал. Та и този срещнат -

най-добронамерен, искрен и загрижен
върху честта ми сянка да не падне,
решил фамилното ми име да обгрижи...
Но, виж, на мен това не ми допадна!

За думите задочно поздравявам Рачко,
макар че е герой литературен.
Житейската му философия обаче,
е надживяла времената бурни.

Наясно съм, че прякорът му буди присмех -
светът е пълен с най-различни хора.
Не се нуждае от защита, но си мисля -
що глупости понякога  говорят!...

"Човек като е честен и името е красно!"
По-простичко не може да се каже.
Не името грози човека, а обратно,
туй всеки може с пример да  докаже.

А на познатия ще кажа само кратко:
"Фамилията моя е за чест и слава.
Равнявам виждането си с това на Рачко,
а изводите ги на теб сега оставям!..."

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ок, Дари!...Ще поема задачата съвсем отговорно!...
  • Знам. Шегувам се. Такъв вятър е Левски например. Оставям на теб да решиш къде да запратиш това си стихо
  • Абе не знам дали може или не, но ми се струва, че тук и самият Рачко, чиято философия изповядвам и аз, би се усукал, така да го кажем!...
  • Искаш да кажеш. че на неадекватността е невъзможно да се отговори адекватно ли
  • Дари, хвърляш ме в оркестъра с този коментар!...Много бих искал да мога да ти отговоря що годе адекватно, но се затруднявам сериозно!...
  • Желая да съм, като вятъра, безименна. Не го запомнят, нито го познават, но щом усетят вятъра в косите си... Дори и камъните оживяват :р
  • Веси, Георги, радвам се, че споделяте мнението ми!...Всъщност, и това на Рачко, нали?...
    Поздрави и от мен!...
  • Много мъдро казано!
    Поздравявам те.
  • Ми така де! Не името прави човека, а обратното. Подрави!
  • Красимира, Ирина, благодаря ви, че се отбихте и тук!...
  • Наистина ,не името прави човека ,но прякорите обикновено са ония,обидните....имат връзка с някакво събитие....В случая,някой пра-пра-пра е пръднал и така тръгнало в поколенията.Но,когато се кръщават официално като Нафталин или Любов френска..../лично познавам тези хора/,това вече е грозно и неприятно!Първия се прекръсти с Държавен вестник.А беше честен,даже красив....В стиха ти,Роби,всичко е истина и особено личното ти мнение!
  • "Човек като е честен и името е красно!"
    По-простичко не може да се каже.
    Не името грози човека, а обратно,
    туй всеки може с пример да докаже. - По-ясно от това, здраве му кажи! Много хубав стих!
  • Гавраиле, ти си от хората, които безпогрешно разчитат посланията, скрити между редовете!...Ценя извънредно много коментарите ти и ти благодаря, приятелю!...Бъди здрав!...
  • Философията е умението да скриеш сентенцията между редовете.Ти го можеш!
  • Лиа, благодаря ти за коментара, приятелко!...И особено за финала-цитат от Стоян Михайловски!...
    Почти във всеки мой стих съм се опитвал да слагам и онези невидими думички между редовете, заради които съм написал съответната творба...Радвам се, когато читателите ги откриват!...
    Приятен уикенд ти желая!...
  • Роби, често успяваш чрез творбите си да ни натъжиш, развеселиш, направиш съпричастни към съдбата на героите. Този път ни и замисляш по един различен начин. Зад редовете ти наднича Мъдростта и онова, което аз наричам "придобито" знание. Познанието за света не се придобива само чрез съществуването ни в него, а и чрез надникването през очите на другите. Читателят да открие онзи третостепенен, епизодичен герой в едно произведение и да вникне в светогледа му е мечта на всеки автор.
    " Не стига само да прочиташ и слепий знае да чете, учи се думи да откриваш между самите редове." С. Михайловски
Предложения
: ??:??