По пътя

Вървях аз, падах и ставах бавно,

крачих по пътя стъпка по стъпка. 

Пишех за България с минало славно,

едно кътче от рая, това е моята страна!

И раждаха се стихове под моето перо,

за живота на хората, за тъга и любовта.

А те ги четяха с радост и усмивка на уста,

а моята награда за това е думата Благодаря.

И вървят с мен моята муза, красива жена,

тя ми е в мислите и тя ми е в съня.

Заедно са с моята Вяра и Надежда 

те са моят стимул аз да продължа.

Имам си и две момчета, моите деца,

те са моята гордост, радост и тъга!

Те ще продължат моят път на света,

заедно с книжните ми рожби, моите книжа!