От слънце огряван,
от бури раняван,
лицето ми става бакърено.
В душата боли ли,
сърцето кърви ли,
в живота ми става кахърено.
От утро горещо
до залеза вещо,
преборвам доволен и датите.
А вечер на лампа
под лунната рампа,
подреждам по мъдрост брадатите.
По стръмни завои,
във тъмни усои
се пазя - опарен - от грешките.
По пътя далечен
към края извечен,
оставям следите - човешките.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Благодаря,Маги!
Благодаря,Стефане!
Радвам се, че оценявате високо написаното!
А колкото за картините, Стефане, имам доста картини но не съм готов да показвам,защото на нито една нямам правена снимка.Затова не изпращам картини в сайта.Благодаряза проявения интерес към мен!
Желая Ви хубав ден!