19.04.2015 г., 10:52 ч.

По пътя далечен 

  Поезия » Друга
426 0 9

От слънце огряван,

от бури раняван,

лицето ми става бакърено.

 

В душата боли ли,

сърцето кърви ли,

в живота ми става кахърено.

 

От утро горещо

до залеза вещо,

преборвам доволен и датите.

 

А вечер на лампа

под лунната рампа,

подреждам по мъдрост брадатите.

 

По стръмни завои,

във тъмни усои

се пазя - опарен - от грешките.

 

По пътя далечен

към края извечен,

оставям следите - човешките.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Владислав!
    Благодаря,Маги!
    Благодаря,Стефане!
    Радвам се, че оценявате високо написаното!
    А колкото за картините, Стефане, имам доста картини но не съм готов да показвам,защото на нито една нямам правена снимка.Затова не изпращам картини в сайта.Благодаряза проявения интерес към мен!
    Желая Ви хубав ден!
  • красиво, песенно... звучат в душата
    думите ти, и размислят...
    браво, Никола!
  • Благодаря,Приятели за вниманието, коментариите и за оценките!
    Радвам се, че харесвате написаното.
    Благодаря на Мисана и Джон,че обърнаха внимание и на техническата страна на произведението!Помъчих се да предложа нещо различно от обичайното писане.И както виждам това се приема положително.
    Поздраве от мен и хубав ден на всички Ви!
  • Постигнал си разнообразие в структурата и звученето на стиха,Ники.
    Хубаво е!
  • В своя път всеки се учи от грешките си. Оставя следа- да говори още дълго след него. Харесах!
  • Присъединявам се към мнението на преждекоментиращите, че това е едно много хубаво стихотворение. Тук обаче следва да се добави, че стихотворението и от техническа гледна точка съдържа нещо, което изглежда съвършено ново. А именно - всеки куплет се състои от три стиха, от които първите два се римуват, а последният стих, на всеки такъв куплет, се римува с последния стих на следващия. Това е много оригинално хрумване на автора, което само подсилва въздействието на творбата му. Самото стихотворение, като замисъл, засяга житейския път като една феноменология и въпросът - какво оставяме след себе си.
    В това отношение горещо препоръчвам и един къс разказ на Пол Клодел, озаглавен - "Отпътуването на Лао Дзъ". За съжаление текстът е на руски, а аз не знам досега да е превеждан удачно на български. Ще бъда много задължен на всеки, който ми посочи подобен превод.

    http://forum.aldebaran.ru/index.php?topic=23546.90;imode

    Поздравление, Никола, за толкова интересното и оригинално стихотворение и за предложеното новаторство в него!
  • Хареса ми много. Поздравление!
  • Поздравявам те, Никола! Отново чудесна творба по съдържание и ритмичен стих, както всеки път.Желая ти още много нови творби! Хубав ден!
  • "По пътя далечен

    към края извечен,

    оставям следите - човешките."
    -----------------------------------------------
    Животът има смисъл, когато остави след себе си следа,
    прекрасен стих с мъдро послание! Много ми хареса!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??