Замислих се случайно,

неволно и напразно,

за всичките излишни,

оцапани и смешни

тревоги и неволи

на "просто всички хора"

в житейските им роли.

Дали ще е безумие

на несподелено влюбения,

ужасно мъчно чакане

в часовниково тракане,

дали ще е от времето,

на битовото - бремето

или от суетата,

борбата със тълпата,

ще липсва ли приятел

и смях, доброжелател,

или пък прости средства

за огънче, закуска,

но винаги намира

човекът, без да спира,

проблем за своето време,

да пъшка и да стене.

И сам завоалира,

за да ре-акостира

(отново) при проблема,

се връща в стара сцена.

Просто такава се оказва

човешката присъда,

награда, философия.

И в най-ясното слънце

на пролетния чар,

човекът пак си търси

тревога и товар.

И винаги намира.

26.09.2009г.