Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
3.10.2023 г., 18:43 ч.

По-силна 

  Поезия » Философска
224 2 5

Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.

 

Каквото заобичах ми го взе,
да мразя и до днес не ме научи,
не ще пълзя аз в твоите нозе,
макар и вила в нощите, по кучи.

 

И на гърба ми кръста прикова,
крилете само покрай него крия.
Не те кълна, ни хуля затова,
съдба ли си ми? Канара на шия.

 

Додето дишам няма, разбери,
да ме прекършиш. Нито на колѐне
да хленча ще ме видиш. Призорѝ
по-силна ще те следвам. И с летене.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??