Недей да ми говориш за утеха
Отдавна в моя дом я няма
Някога отиде си с човека
С когото бях наивно пряма.
Недей да ми рисуваш звездопади
Очите ми от тях се умориха
За мен отдавна няма изненади
Пред мене всички тайни се разкриха
Недей да обещаваш небосводи
Крилата ми отдавна излиняха
Истината днес единствено ме води
Надеждите ми до една изтляха
Не ми описвай планините
Аз всеки връх до днеска изкачих
Докрай се впусках в борбите
За мен животът дето беше сътворил
Не ме съветвай да съм силна
По-силна станах и от Бог
За себе си съм вече сътворила
Свят от болка сила и любов...
© Erato Eratova Всички права запазени