EVERyTIME (Андреа)
6 0
30.05.2009 г., 22:43 ч.

По-силно 

  Поезия » Философска
600 0 5

Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.

Погребаха го с почест и букети,
със черно бяла снимка - дървен кръст.
А залезът се свлече като цвете,
пред спомена заровен в тази пръст.

А после тихо, много тихо стана,
дочу се слабо пролетният химн.
Небето се разтвори като рана,
а въздухът превърна се във дим.

Навярно тук се крие зла поука,
изстрадана от нечие сърце.
Душата му възкръсна на боклука,
а болката във двете му ръце.

И той е жив, защото не умира,
сърце, което вечно ще кърви.
И тази кръв в живот се трансформира,
убиецът е ясен - и мълчи.

© Андреа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??