"Европейци сме ний, ама все не сме дотам"
А.Константинов, "Бай Ганьо"
Отиваме на гости у приятел –
порядъчен и пресен млад съпруг.
Посреща ни бележка на вратата:
„Със разговори за жени – до тук!”
А ние пък сме група силна, мъжка -
умеем здраво да се веселим,
във приказките нямаме задръжки,
и като цяло сме страхотен тим.
Опулихме се. Силна изненада!
Да бе ударил гръм бе по-добре!
Разбрани сме. Щом случаят налага –
такава жертва тука ще дадем!
А масата – отрупана с мезета
и със бутилки марков алкохол,
наоколо пък млада булка шета
и всичко е напълно под контрол.
Благопристойни разговори водим –
ще кажеш, че сме някакъв кръжец.
Концерти, филми – кой къде е ходил,
изложби, коментирани от спец...
Познат да бе подслушвал на вратата,
направо би се изумил от нас.
Шеги обаче прави си съдбата,
и го доказа пак във този час.
Младок един, във групата отскоро,
натряска се, че карал без мезе.
Изправи се и измяука: „Жоро,
да поговорим малко... за мъже!”
И булката като се ококори!...
Мъжа си стрелна със очи за миг!...
Изтича в спалнята и се затвори,
след малко чу се истеричен вик...
Какво да ви разправям по-нататък...
На утрото тя куфара си взе...
Животът на семейството бе кратък.
По слух - съпругът кръшкал със мъже!...
© Роберт Всички права запазени