По стъпките на лятото
Пясъчни целувки тихо стенат
в сини бездни - маски от сатен.
На онзи бряг в мечтаната постеля
гръмовните вълни отекват в плен.
И блъскат своя пристан полудял
с най-тънкия живец на своите жили.
Сякаш и светът днес им е дал
огън във мечтите многокрили.
Морето пази вечните им вопли
за слънце, страст и бурни мигове.
С разпилени песъчинки в нощи топли
под мастиленото гаснещо небе.
И днес пулсира бясно есента
с агонизиращия пукот на щурците.
В коридор от златни, хрупкави листа
в своя вечен ход през призмата на дните.
После мрак душите ще превземе
под лунен сърп, приплъзнал бяла сянка.
Вълните ще изплачат своето време -
солени дни и жарка морска пяна.
А когато в миг завият ветровете
в синьоледен шепот над света.
Резонно ще се сгушат бреговете
в най-мрачните, бездънните недра.
Лятото прогонено ще стене
с кадифени пръсти, огън, светлина.
И само стъпки в пясъка ще вземе
след последната пронизваща сълза.
© Галена Върбева Всички права запазени