По сърцето, неговото, съм вече "другата", но...оставам първата.
Другата, заместничката - подобие, силует на единствената.
По сърце, неговото, пали и в очите й на новата,
търси моите влюбени искри.
По сърцето, неговото, боли и в нейните ръце
търси моите ласки - нежните.
По сърцето, неговото, сладни´ и в нейните устни,
търси...жадува като въздух моите целувки - сладките.
По сърце, неговото, аз съм първата...постоянната.
Другата по сърцето, неговото, за играта в нощта - играчка.
По сърце му тежи болезнено копнежа...да съм,
и само аз да остана една. Единствената.
Само мене със сетивата - да пребъда и остана.
Само мене с тялото и душата - да люби и изгаря, да обича.
Слабостта му съм аз за цял живот - любов и зарад любовта, омраза.
Страстта му съм и кипежа - грубост, силна с волята в нежността.
По сърцето негово, болката, истината и измамата.
Първата, постоянно желаната, от ориста... съдбовно,
с венеца наричана, орисаната.
Единствена...Жената! 
Кръвта във вените му, тека, вбесяваща и горяща.
Въздуха в гърдите му, вдъхва ме, радост и тъга.
Гласът, шепота на устните му - моето име, сладък мед и горчивина.
В нощите му със съня и през росата на деня,
копнежът, по кожата му трептежа.
В очите искрящата сълза, капнала от моя взор, вътре в неговия поглед -
отражение на страстите му в сърцевината.
На ръцете му - свидно бленувана, прегръдката в чест и липса на самотата.
Другата!?
Другата...греха му на тялото в нощта - "упокоя" на сетивата. 
Другата, просто глътка, уж, за живината.
Другата...по сърцето, неговото, "истината" измамна.
Другата...на единствената по сърце - заместничка.
Другата за играта...и пред единствената да застава, конкуренция не й става.
Простичка сянка, измамна, си остава!  
По сърцето негово, другата, "конкуренцията"  -
илюзия, истинска му... бъднина станала, уж, на съвестта!


16.06.2023г.