24.03.2016 г., 0:10 ч.

По тъмно 

  Поезия » Друга
618 1 13

висината се взира в прозореца

на затворен в завесите свят

и по сенките търси у хората

силуета на свой стар познат

тя не знае дали ще намери

на безкрилия паднал в очите

обичта към крилатия брат

който още отглежда звездите

и ги пали над тъмния град

за да има с кого да говори

в светлината на лунния сърп

всеки случайно погледнал нагоре

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??