Излизам пак от мойта стая

и скитам вечер из града,

над който облаците ваят

на призрак силует в студа.

Аз търся къща, но не зная

по улиците де е тя;

навярно в нея свети стая,

над нея -- бисерна звезда.

На двора тъмен ще поседна 

под сини влюбени лози,

ще гледам как луната медна

над криви покриви виси.

И дълго този миг ще чакам

и с вятър ще снова в нощта,

попаднал тук от древна сага

сред улиците на града.

                       декември 1989 г.

                       гр. Сливен