По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета,
откриват, че Животът - не горчи,
щом, веч са доловили цветовете,
прикривали се - в сиво, до един!
А слънцето, застила им в нозете,
в пътека, от най - свидните лъчи,
с разцъфналите думи - на поетът
и мислите за по - щастливи дни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация