По всички пристани световни...

За да се знае, да се помни,

че бил съм някога моряк –

по всички пристани световни

развявах дръзкия си флаг...

А страст и чувства не пилеех

в една реалност от мечти

и сам в легендите живеех,

и бях със бурите на: „Ти”...

Безкраят беше ми нишана,

нацелен в него оцелях,

дори когато Океана

превръщаше се в звезден прах...

Но бягаше ми хоризонта

сребристо--синкав във мъгла,

че да го стигне там самотна

дори мечта не би могла...

Но помня вихреното чудо

щом някой изкрещи: „Земя!...” --

как викахме там всчки лудо...

... Как Океанът онемя...

И в екзотични дестинации

аз вечер в олюляващ строй,

вървях със старите моряци

към Ритуалният запой...

А в кръчмите с жени крайбрежни

Безкрайността ли ти е дом:

и страстите са неизбежни

щом лее се ямайски ром...

... О, дни прекрасни и не лесни,

но бях щастлив, че съм Моряк!...

Макар и сутрин с тъжни песни

да тръгвахме към следващ бряг!...

02.09.2017.