По вятъра
Приятно ми е да гледам,
да чувствам, като говориш.
Простор виждам у тебе,
свобода топла и истинска.
Правиш ме по-добър и по-честен,
по-полезен за другите и за мене.
Притихвам по детски
в ръцете на твойта емоция.
Тъй отпущам длани по вятъра,
поглеждам дълбоко в небосклона
и мисля
що е туй, дето взе превес над мене?
© Диян Георгиев Всички права запазени