Весели деца си играят
безгрижно вън на двора,
живеят те сякаш в рая,
не знаят мъка и умора.
И аз се плаша зарад тях,
по-късно животът ще ги удари
и вместо усмивки и смях -
слана тях ще попари.
Аз мъка, болка знам,
знам колко тъжен е животът
и че тук е хранилище на срам,
ще усетят те силата на злото.
О, деца, що четете това,
боя се силно зарад вас,
спомнете си тези слова
и мен в последния ви час!
© Георги Всички права запазени