14.07.2016 г., 10:39 ч.

По залез 

  Поезия » Пейзажна
482 0 4
Поглеждам те…
Нощта е тъй красива,
когато слънцето се готви да заспива.
В постелята с зелена пелена
отпуска тежка огнена глава
и облаците с факлата си пали.
Как да заспя…
Във мен горят пожари.
Поглеждам вечерта лилаво-синкава
и плахата луна едва надникнала.
Вземи ме, слънце мое –
нека спя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??