По „Затворница”
от Андромаха (Белла)
Пак по чуждите сънища скитам
и живея във чужди мечти,
чужди тайни - небета ми вплитат...
в облаци, а дъждът им горчи
от страха,
който бавно се трупа
свит във точица някъде там.
Тих, невидим (дори и през лупа),
но ужасно, ужасно голям.
Нямам толкова сила във вятъра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация