16.01.2008 г., 9:39 ч.

победи ме... 

  Поезия » Друга
617 0 1
Не знаеш -не,
но чуй поне
зова на мойто сърце,
което държиш в ръце.
Представа си нямаш
колко много ме раняваш.
Спри, млъкни за миг,
спри и чуй моя вик.
Погледни встрани -
виж колко ме рани.
Как думите ти ме пробождат,
във раните ми се разхождат.
Не знеш - не, а и нехаеш,
не желаеш и да знаеш,
че думите ти ми присядат,
че дълбоко в мен засядат.
Те и екотът им зловещ
превръщат света ми в пещ.
Ада ми под небето донесе,
светът ми целия разтресе
не пожела ни една едничка
дума от мене или сричка.
Набеди ме,
осъди и посече - победи ме...

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??