Почивно време
Красиви дни, слънчеви и многоцветни,
без капчица тревожност, без дъждовни нотки.
Облачните мисли вятърът разсее,
сълзливи болки преобърна във смирение.
И тялото ми няма тежест –
почти не стъпвам, пърхам като пеперуда.
Колко малко ми е нужно,
усещам щастие, полуда...
Днес съм тук, утре – там,
а после – някъде, където и да е...
За малко ще живея във безвремие,
но пак посока ще задам:
Отдавам се на волности, игри,
предавам сетивата на наслада...
Безцелно в своя темп върви
почивно време – заслужена награда!
Зарежда ме морето със синята безкрайност.
Балканът ме прегръща с Величествена цялост.
А сгушеното в пасторала, такова мъничко, но ценно
на свойта простота ме подчинява.
Възтържествува в мен духовното,
привлечено от стойностите на културата,
преплетено в история на Родното
и чуждо въплъщение в архитектурата.
Готова съм – напълно обновена,
суетната ми същност е задоволена.
Обръщам пътя, работата ме зове –
градът ме вика в реалното си битие.
(Кrasi Geneva – 04. 09. 2016 г.)
© Красимира Генева Всички права запазени