Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
11.02.2020 г., 18:05 ч.  

Почти анималистична приказка 

  Поезия » Друга
938 5 4

Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.

Очакваше се тиха да не бъда,
порой в душата -плавеи и кал.
Махало. Звън. Секундната присъда.
И кукувица луда. Шут и крал.

Прегъвам ти по мярка раменете.
Палто ми даде мърляв, стар клошар.
Свещта загасям. За кого да свети?
За мене шут, за друга - господар.

Звъни се, носи чаши самотата,
тя винаги е вярна и е тук.
От утре пак история позната -
рога, стена...Обичане напук...

И не, че съм, принцеса, или слаба.
Животът на чекрък ме е въртял.
Дали, ако целуна много жаби,
ще ме излапа щъркел черно-бял?

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??