Почти библейска история

Христос возкресе из мертвих

и пак се върна на земята,

а аз ще ви разкажа в стих

защо Ийсус се хвана за главата.

Дали случайно или не,

не мога да ви кажа във момента,

но Той в България дойде –

навярно беше сбъркал континента.

Вървя, вървя и стигна град,

там, някъде, на Витоша в полите,

на Искъра при мътните води

и на Борисова градина при елхите.

Огледа се Ийсус унило:

- О, Татко мой, какво гъмжило! –

над всичко туй мъгла оловна

закриваше небесното светило.

Не бе направил и сто крачки,

див ужас блесна му в очите.

Дочу се писък на спирачки –

попаднал беше сред колите.

- Къде се вреш бе, смотаняк! –

изкряска някой в странната каруца.

Христос пристъпяше от крак на крак,

а в гърлото заседна буца.

-  Не ме познаха - рече си Ийсус.

Забравили са ме комай отдавна. -

намести ореола си с ръка

и продължи нататък с крачка бавна.

На улица блестяща и широка

богатство и разкош му спряха взора.

Христос се смеси със потока,

защото беше пълно с хора.

Насреща му вървеше мъж,

добре облечен, снажен и висок.

Попита го Ийсус, тъй, изведнъж:

- Човече, имаш ли си Бог?

- Разбира се, че имам,

но го наричам "Шефа".

Ако забрави да благослови,

не ходя даже и в кенефа!

Каквото каже шефът е закон,

на всички в офиса треперят ни краката!

А конкуренцията дава милион,

за да му види резната главата.

Ийсус го слушаше втрещен,

очи облещил от почуда.

- Какъв е този, щом за мен

тридесет сребърника взел бе Юда?

Така до края на деня

бе в пълно Той недоумение.

В измъчената Му душа

загнезди се едно съмнение.

Видя за кратко много чудеса:

богатство, бедност, полет и падение,

порутени училища, запуснати читалища,

театри празни, пълни заведения.

Видя сърдити баби,

по митинги да тропат със лъжици

а срещу им да стоят без срам

охранени, самодоволни политици.

Видя и смет, догдето поглед стига,

видя и брат на брата нож да вдига.

Видя и ромските коптори,

кремиковските пушеци из сините простори.

Видя клошарите да спят

по пейките в кварталните градинки,

видя и денонощен труд

за жалки някакви стотинки.

Накрая, в уличка една,

под кестенова сянка тежка,

синът господен налетя

на малка групичка младежка.

- Децата с чисти са души,

ще питам тях, дано ми отговорят.

С невинни са очи, уши,

не ще е трудно да го сторят.

- Мир вам! - Христос учтиво рече,

ръце отпуснал покрай дрехата широка.

Отвърнаха му: - Я пък тоя!

Ела да дръпнеш малко кока!

-  Какво най-важно е в живота? —

въпрос отправи бедния скиталец,

а дребно някакво хлапе

със зряла мъдрост вдигна палец:

- Да имаш повече от тия -

в ръка държеше тлъста пачка.

- Да бъдеш нечие протеже

и да печелиш без да бачкаш.

- Ами къде е любовта?

- Любов ли? Искаш ли я цялата?

Натам, през нивите тръгни,

ще стигнеш ти до магистралата.

От София до Пловдив, баджанак,

за теб работи не една другарка.

Професионално и с мерак

любов ще ти дари срещу петарка.

Това бе ударът последен.

Града Ийсус напусна бледен.

Приседна сред тревите на полето

и поглед вдигна към небето:

- Светът е същият, какъвто го оставих.

За вас бе, хора, малко ли направих?

Търговците изгоних аз от храма,

водата на винò обърнах - глад да няма.

Недъгави, сакати аз лекувах

и редом с вас в неволите тъгувах.

За вас пролях кръвта си гъста,

когато ме разпънаха на кръста.

Без отговор остава тоз въпрос:

"Какво е важното в живота" –

тъй рече Той и тръгна бос

обратно към Голгота.